Три дни и три нощи. Така се празнува помашка сватба в родопското село Рибново. Оглушителен тътен от тъпани, вой на свирки и маанета озвучават селото от край до край. И без да спират - млади и стари, подскачат в калта под звуците на музиката от сутрин до вечер. Още на влизане в селото се виждат жени, забрадени с бели кърпи, да се суетят около чеиза на булката.
Подреден е на самата улица пред къщата на момата. И нищо че вали пороен дъжд, сватба без чеиз в Рибново не може. Всичко, което през годините майката на невестата е събирала, ще бъде закичено на 20-метрова специално скована ограда, така че цяло село да го види. И да завиди!
Ден преди да се венчае, булката Фатме и младоженецът Мустафа обикалят Рибново заедно с приятели. С тях върви и весела музикална "банда", която вдига на крак всички. Данданията продължава до залез, когато на площада пред кметството се извива километрично хоро. В близката кръчма са се настанили "старите". Пият кафе и следят зорко какво става на хорото. И въпреки че религията им забранява, щом се стъмни, ще минат на ракия. С алкохола не се прекалява, но има и такива случаи. Като брата на кмета Расим Авдиков, който влиза в кръчмата вече видимо "направил главата". За да покаже, че не е случаен, започва да рецитира стихотворение на Христо Ботев. После признава, че и той имал стихосбирка, но я държи под ключ.
Като се наиграят, младите поемат към къщата на булката. В дома на Фатме намазват пръстите й с къна. За здраве и благополучие на 22-годишната невеста. А тази важна работа без свидетели не става и скоро къщата заприличва на дядовата ръкавичка. Цялото село иска да види какво става.
Според обичая на следващия ден бащата ще предаде момичето на съпруга му. "Моето е най-доброто", разнежил се е таткото Садък. Мъчно му е, че дъщеря му ще живее в друга къща. Но и тая тъга се дави в ракия. Повдига почти празното патронче и признава: "Това ми е шестото за днес. В двора си имам и казан." Една мечта само засенчва мъката, че си отива щерка му, и мира не му дава. "Мечтая - казва той - да отида на морето, защото никога не съм го виждал."
На следващия ден още от ранни зори селото е на крак. В къщата на булката цари суматоха. Влизат и излизат. На талази. Бързат да видят "нарисуваното" лице на момата. По традиция то се маже с плътен пласт крем "Здраве", отгоре се лепят пайети, а върху косата се поставят пъстри гирлянди. Докато възрастните жени от селото "рисуват" булката, младоженецът заедно с аверите си и музикантите са тръгнали към къщата й да я вземат. Те носят на прътове лъскави дрехи - предимно шалвари и елечета. Това са даровете на свекъра и свекървата. Сред тях е и булчинската одежда - т. нар. руба, която Фатме ще трябва да облече.
"Дайте булката!", започват да крещят братята и приятелите на младоженеца. Прагът на къщата на булката обаче се препречва с дълъг прът. Щом стигат до него, двете фамилии започват да го дърпат и бутат. После бащата на младоженеца откупува на символична цена булката. В случая невестата му излиза... 10 лв. После булката се показва на прага нагиздена и "нарисувана". В ръцете си носи огледало, с което показва, че оставя стария живот зад гърба си и преминава в новия. Очите й са затворени. Ще погледне мъжа си чак в семейната постеля. Но докато тече "сватбената церемония", Мустафа невъзмутимо пише SMS-и. На кого ли?
Ден преди да се венчае, булката Фатме и младоженецът Мустафа обикалят Рибново заедно с приятели. С тях върви и весела музикална "банда", която вдига на крак всички. Данданията продължава до залез, когато на площада пред кметството се извива километрично хоро. В близката кръчма са се настанили "старите". Пият кафе и следят зорко какво става на хорото. И въпреки че религията им забранява, щом се стъмни, ще минат на ракия. С алкохола не се прекалява, но има и такива случаи. Като брата на кмета Расим Авдиков, който влиза в кръчмата вече видимо "направил главата". За да покаже, че не е случаен, започва да рецитира стихотворение на Христо Ботев. После признава, че и той имал стихосбирка, но я държи под ключ.
Като се наиграят, младите поемат към къщата на булката. В дома на Фатме намазват пръстите й с къна. За здраве и благополучие на 22-годишната невеста. А тази важна работа без свидетели не става и скоро къщата заприличва на дядовата ръкавичка. Цялото село иска да види какво става.
Според обичая на следващия ден бащата ще предаде момичето на съпруга му. "Моето е най-доброто", разнежил се е таткото Садък. Мъчно му е, че дъщеря му ще живее в друга къща. Но и тая тъга се дави в ракия. Повдига почти празното патронче и признава: "Това ми е шестото за днес. В двора си имам и казан." Една мечта само засенчва мъката, че си отива щерка му, и мира не му дава. "Мечтая - казва той - да отида на морето, защото никога не съм го виждал."
На следващия ден още от ранни зори селото е на крак. В къщата на булката цари суматоха. Влизат и излизат. На талази. Бързат да видят "нарисуваното" лице на момата. По традиция то се маже с плътен пласт крем "Здраве", отгоре се лепят пайети, а върху косата се поставят пъстри гирлянди. Докато възрастните жени от селото "рисуват" булката, младоженецът заедно с аверите си и музикантите са тръгнали към къщата й да я вземат. Те носят на прътове лъскави дрехи - предимно шалвари и елечета. Това са даровете на свекъра и свекървата. Сред тях е и булчинската одежда - т. нар. руба, която Фатме ще трябва да облече.
"Дайте булката!", започват да крещят братята и приятелите на младоженеца. Прагът на къщата на булката обаче се препречва с дълъг прът. Щом стигат до него, двете фамилии започват да го дърпат и бутат. После бащата на младоженеца откупува на символична цена булката. В случая невестата му излиза... 10 лв. После булката се показва на прага нагиздена и "нарисувана". В ръцете си носи огледало, с което показва, че оставя стария живот зад гърба си и преминава в новия. Очите й са затворени. Ще погледне мъжа си чак в семейната постеля. Но докато тече "сватбената церемония", Мустафа невъзмутимо пише SMS-и. На кого ли?
Няма коментари:
Публикуване на коментар